Защо храним децата си отделно от нас?

Влезте в много домове по време на вечеря и може да видите как се приготвят две различни ястия: едно за възрастните и друго за децата.

Възрастните ядат пиле на скара, салата и зеленчуци. За децата има паста, хапки, бисквити или друг любим и познат избор. С течение на времето тази подредба може да стане толкова нормална, че родителите рядко се спират, за да се запитат: защо го правим?

Повечето родители започват да сервират отделни ястия с най-добри намерения. Те искат да избегнат споровете, да се уверят, че детето им ще изяде нещо, и да намалят стреса в края на дългия ден. Когато детето отказва определени храни, приготвянето на отделно ястие може да изглежда като най-лесното решение.

Но за придирчивите към храната деца този подход може без да искате да задълбочи проблема.

Когато децата постоянно получават различно ястие, те губят възможността да виждат, помирисват и свикват с храните, които яде останалата част от семейството. Тяхното меню става все по-малко, докато увереността им да опитват нови храни остава ниска. В някои култури например дори не започват да захранват бебетата с твърда храна, докато те сами не покажат ясен интерес към това, което възрастните ядат, докато цялото семейство е събрано заедно на масата. Храненето там започва като естествено подражание, а не като отделен процес.

Децата се учат да опознават храната чрез досег с нея. Самото присъствие на същите храни на масата — дори и да не ги изядат веднага — помага им да свикват с тях. Дете, което никога не вижда печени зеленчуци в чинията си, не може да се научи да ги приема. Дете, което никога не сяда на една и съща семейна вечеря, пропуска безброй възможности да наблюдава как другите се наслаждават на разнообразна храна.

Това не означава, че родителите трябва да принуждават децата да изяждат всичко, което им се сервира. Вместо това семействата могат да се стремят да споделят едно и също ястие, като в него включват поне една храна, която детето обикновено харесва. Детето може само да реши какво и колко да изяде от това, което му е предложено.

Разбира се, има и изключения. Някои деца имат медицински състояния, алергии, сетивни предизвикателства или особености в развитието, които изискват съобразяване. Но за много семейства отделните ястия са се превърнали по-скоро в навик, отколкото в необходимост.

Така че следващия път, когато усетите, че приготвяте две различни вечери, спрете за момент и се запитайте: това наистина ли помага на детето ми да стане по-уверено в храненето, или просто ни помага да избутаме днешната вечер?

Отговорът може да разкрие важна възможност. Семейните вечери не са просто начин за засищане на коремите. Те са един от най-мощните начини децата да се научат на отношение към храната, на свързаност и чувство за принадлежност. Когато всички споделят едно и също ястие, децата получават ежедневна покана да изследват, да се учат и да растат — вечеря по вечеря.

Искате ли пълния наръчник за справяне с придирчивите деца — какво наистина помага, какво тихо вреди и кои са игровите начини да доведете несигурното дете на масата? Пълното ръководство ви очаква вътре в членството на ChikaBebe.